Родопите-зимна приказка

Международен Автобусен Транспорт и Пътнически Услуги

Родопите-зимна приказка

« назадРодопите-зимна приказка

 

Родопите-зимна приказка

Автор и фотограф: Пенчо Чуков

Наближава времето, в което трябва да излезе втора част на книгата „България 200 невероятни места“. Не достигат зимни кадри. Започвам да следя времето по метода „Минчо Празников – синоптик или гадател?“. Трябва някакси да уцелим слънчево време в планината, ама да има много сняг, ама и да пече поне три дена, по възможност делнични. Неведнъж съм обяснявал защо не спори снимането в уикенда – народът плъзва по баири и села – гъста мрежа моторизирани туристи налазва цяла България. Издебваме времето и веднага се изстрелваме в Родопите, като предварително сме си направили сметка къде има повечко сняг.

Първа спирка – Цигов чарк на яз. Батак. Голям мерак имам да снимам острова зимъс. Липсата на вода го е превърнала в полуостров. Опитваме да направим нещо интересно, но за 15 минути гъсти облаци покриха небето и ни изгониха скоропостижно от гьола.

Обръщаме колата и поемаме нагоре към Беглиците и Широка поляна. Температурката – една интересна такава – минус 16 градуса (на сянка). Променливо е времето и облаците стягат в сивата си прегръдка и малките останали парченца синьо небе.  На Широка поляна е все така смуглаво времето. И тук не кълве. Лошо почваме, както винаги стартирам песимистично аз. Гимиите ми съвсем потънаха, когато застанахме над язовир Доспат и докато слезем и извадим техниката връхлетя из нищото снежна виелица. Рехава, ама запуши гледката към язовира.

- Тук вече ще чакаме да изпече – казвам аз на господа (Петър Крусев). Чакахме, чакахме, да се изчисти небето, да посинее, да изгрее слънце – не и не. Аз съвсем смачках разсада. Презполовихме деня, дето се вика цъфнали сме по икиндия насред Родопите, а времето не ни позволява да направим кадри.

- Петре, я давай да вървим в Доспат да обядваме – викам и докато кажа и скочихме. В Доспат, приятели, има една много сериозна кръчма – ресторант Орфей. Това е едно от местата, където двама души преяждат и не могат да направят 20 лева сметка. Останали са няколко такива местенца в България, но се броят на пръстите на ръката на невнимателен стругар! Пътьом минаваме покрай друга интересна забележителност. Току на входа на Доспат има една отбивка покрай пътя с няколко пейчици и изглед към язовира. На средата на този импровизиран парк е курдисан кафе-автомат. Сега, къде е голямата гъзария? Местните тинейджъри минават с колата, завиват в края на парка, доближават кафе автомата, смъкват прозореца, пускат монета и си вземат кафето без да слязат от колата. Нещо като оная американска простотия Макдрайв ли беше? Както и да е. Баба му все от прозореца на колата си вземала кафето. Михлюзи. Уважаваме подобаващо ресторант Орфей, наядаме се прекалявайки както обикновено, пием кафе, плащаме умопомрачителни 16 лева и завиваме остро наляво към Широка лъка.

Зимна приказка
Язовир Батак
Язовир Батак
Широка лъка
Широка лъка
Широка лъка
Гела
Гела
Гела
Гела
Гела
Снежанка
Снежанка
Роженска обсерватория
Роженска обсерватория
Роженска обсерватория
Роженска обсерватория
Роженска обсерватория
Лещен
Лещен
Поглед към Рила
изпрати
Фейсбук :))) Открийте ни :))Нека бъдем приятели :) Открийте ни във Фейсбук Кликнете ТУК