Международен Автобусен Транспорт и Пътнически Услуги

Старосел

« назадСтаросел

Старосел-обгърнат в мистерии и все пак приканващ, градът търси и намира обяснение за традициите на една отминала епоха…

Но думите не са достатъчно изразителни, за да опишат магическата атмосфера на село Старосел. Затова го посетете.

Възниканало като малко село с жилав дух и стопанска сила, през 2000 г. Старосел внезапно се превръща в световноизвестна туристическа дестинация. Иманярската алчност доведе до едни от най-значимите археологически открития по нашите земи, които днес попълват голяма част от фонда на Националния исторически музей. А неуморният ентусиазъм на един опитен учен възкреси Старосел от земята, за да го остави жив във вечността.

Култовото тракийско светилище в Старосел със своите монументални паметници, датиращи от около IV в. пр. Хр. и очертаващи незнайна траектория подобно на Свещения път в Делфи (Гърция), продължава да бъде обект на изследвания и след смъртта на своя откривател д-р Георги Китов. А разкопките, близостта на защитените природни местности и на предпочитания за здравен туризъм град Хисаря, мекият климат, ароматното местно вино и гостоприемството на местните привличат към Старосел стотици хиляди посетители годишно. Бъдете сред тях.

Разположение

Село Старосел се простира по южните склонове на Средна гора в Южна България. Отстои на около 20 км от общинския град Хисаря , на около 40 км от областния град Пловдив и на около 170 км от столицата София. Релефът е равнинно – хълмист, със средна надморска височина 300 м. и напояван от водите на река Пясъчник (извираща от язовир Пасъчник и вливаща се в река Марица). Най-високите точки са връх Алексица (1530 м.) и връх Фенера (1450 м).

Старосел се характеризира с променлив климат – от една страна повлиян от Средиземноморието, а от друга от умерено континенталния. В околностите му са двете  защитени местности „Барикадите“ и „Чивира“ (покрити с вековни букови гори), естествените скални образувания „Кози грамади“ (обиталище на редки птици) и зарибеният планински язовир „Раковица“.

 


История  

Според археологическите разкопки Старосел е бил населен още около 5-тото хилядолетие преди новата ера. Около V в. пр. Хр. тук са битували траките, чието наследство днес е основната културно-историческа забележителност на района.

През XVI г. Старосел, познат по това време като Ени Кьой (Ново село), бива нападнат и опожарено от турските войски. Една част от жителите са избити, а други намират убежище в троянското село Старосел (днес Съево). Няколко десетилетия по-късно обаче, поради значителното нарастване на населението, се налага ново преселване. Така бившите жители на Ени Кьой и част от тези на Съево се разпределят в две махали на ново селище и го наричат Ески ени кьой (Старо Ново село).

През 1798 г. в Старосел са построени килийно училище и малка църква. През 1819 г. е издигната втора голяма църква (разрушена през Априлското въстание) и за кратко време районът се превръща в развит стопански център. През 1869 г. Апостолът на свободата Васил Левски създава революционен комитет в селото, което подтиква голяма част от жителите да се включат в Априлското въстание няколко години по-късно.

През 1876 г. къщите, църквата и училището са опожарени, имуществото разграбено, а голяма част от населението – избито. Останалите жители изчакват бунтовете да преминат и наново издигат Ески ени кьой на 2 – 3 км от предишното му местоположение. През 30-те години на XX в. селото официално получава днешното си име – Старосел.

Забележителности

Като популярна туристическа дестинация с международно значение, Старосел се утвърждава след 2000 г., когато екипът на покойния археолог и траколог Георги Китов (1943 – 2008 г.), открива  най-големия тракийски култов комплекс на Балканите. До днес там са намерени около 120 могили (но проучени само 22), 6 храма и 9 гробни камери, които като магнит привличат посетители от близо и далеч. А тази внушителна бройка на могилите учените обясняват с култа на траките към Богинята - майка, която е отъждествявана с планините и скалите.

 


Първата открита и най-значима до днес в Старосел е Четиньовата могила, където се намира най-величественият тракийски храм-светилище в Югоизточна Европа.  Първоначално се предполага, че това е гробницата на тракийския владетел Ситалк, но скорошни проучвания установиха, че храмът е построен век по-късно (около 358 – 350 г.) от одриския цар Аматок II в близост до резиденцията му.

При разкопките на Четиньовата могила са разкрити 240 м. масивни каменни страни (крепида), ограждащи храма - светилище, едно централно стълбище с 9 стъпала (наричани “деветте стъпала на тайната”) и две странични, водещи към две помещения във вътрешността (правоъгълно предверие и кръгла централна камера с полуколони и цветни фрески).

Точно в центъра на могилата е имало ритуална клада (в чест на богинята Хестия, покровителка на домашното огнище), а на двата постамента от ляво и дясно на централното стълбище - статуи на лъвове, от които след иманярските набези са останали само три лапи. И стълбището, и входът са в южна посока, а в северната част на храма се намира вкопана в скалите винарна яма, която заедно с централната камера е използвана за орфически ритуали.  

Двете подвижни врати на входа навеждат археолозите на мисълта, че в един момент храмът – светилище е бил превърнат в храм – гробница. Според тракийските ритуали при погребение вратите се разчупват на пода, а входът се зазижда с каменни блокове – така, както е бил намерен. Днес изследователите наричат находката в Четиньова могила Храм на безсмъртните, защото всичко показва, че там са се извършвали ритуали за обесмъртяване на тракийските владетели (с цел да бъдат превърнати в полубогове). А самите погребения са се правели на други места в гробове, наподобяващи саркофаг.

 


Подобно погребение е открито на около 30 км. от главния храм в комплекс Старосел – в Пейчова могила. През V в. пр. Хр. тук около свещена скала в 3 отделни ями е погребано разчлененото на 3 части тяло на последовател на Орфей. Встрани от нея е иззидан каменен саркофаг (“кенотаф”), пазен от двускатен покрив (за да наподобява храм), в който се съхраняват даровете при погребението (пълен комплект въоръжение, гленени и сребърни съдове, златен пръстен- печат).

Една от най-интересните находки в комплекс Старосел е уникалната могилата “Хоризонт”, намираща се в подножието на Четиньовата могила. Тук е открит единственият колонаден тракийски храм (с повече от 10 дорийски колони), превърнат в мавзолей около V - IV в. Владетелят е погребан заедно с коня си и множество дарове, от които след ограбване в древността са останали само дребни късчета. Днес могилата е укрепена с дървена конструкция за съхранение. Недалеч от нея се намира малкият манастир “Св. Спас”, който ежегодно е домакин на събор по случай патронния си празник Спасовден.

Уникалните скални светилища в Старосел продължават и до днес да бъдат обект на запален интерес. Сред археологическите находки са още Маврова могила (заравнена погребална могила, където е намерен златен пръстен-печат с изображение на сфинкс), Павлова могила (гробница с кремирани трупове и множество дарове, където се предполага, че е погребан тракийски аристократ), Панчова могила, Могила 52 (където е намерен древен музикален инструмент “тимпани”), Рошава могила, Ванина могила и Недкова могила (разкрит е тракийски храм от IV в. пр. хр. с множество орнаменти и ритуални ями).

 


В случай, че интересът ви към древните тракийски светилища стане неутолим, направете си разходка до местността “Кози грамади”, където ви очаква още един древен тракийски комплекс. Той се простира върху площ от 8 декара на 20 км от Старосел и включва внушителната резиденция на тракийските владетели и още няколко сгради, всички оградени с масивна крепостна стена.

Разходката до Старосел е едно от нещата, за което трябва да отделите време в живота си. Почувствайте тракийския дух, опитайте ароматното местно вино и отдайте почит на човека, направил едни от най-значимите археологически открития за България, на човека, който буквално до сетния си дъх се опитваше да разбере тайната на тракийското светилище край Старосел, на човека, който остави сърцето си там – д-р Георги Китов. 

изпрати
Фейсбук :))) Открийте ни :))Нека бъдем приятели :) Открийте ни във Фейсбук Кликнете ТУК